автор: alabross

               “Най-лоши са искрените стихове”
               Оскар Уайлд

               На Николай Искренов, поет-таксист

Приятелю, ще бъда искрен:
таксито ти е залък жълт
в дълбоката уста на фиска,
безсмъртна като външен дълг.

Такива като тебе пълнят
до гроб държавната хазна -
да има откъде да гълта
хилядоглавата ламя.

На “Кръста” вече те очаква
пиян и окъснял клиент.
След малко ще се жлътнеш в мрака.
И тъй до сутринта - през ден.

Ти своя калник пак ще смачкаш,
за да не сгазиш някой пес.
Проскърцва стих като спирачка
към следващия ти адрес.

Поетът тъй във всяка случка
провижда поетичен щрих,
а някоя незнайна кучка
внезапно се прочува в стих.

Там като искрен чудотворец
свещенодейства Николай,
за да опровергае гордо
сентенцията на Уайлд.

От Лозенец до гара Искър
той пръска своите искри.
И стиховете му са искрени.
Но още повече – добри.