автор: angar

Описана е в "Рамаяна",
а по-велика книга няма,
нощта пред битката със Равън:
"Блестят седефени звезди.
Красавицата нощ реди
на шия бисерни гердани,
та по-пленителна да стане.

А виждате ли - там едно
на месеца личи петно?
Да каже кой каквото смята
за туй петно върху Луната!"

Сугрива казал: "- Тази сянка
връз светещата й осанка,
я хвърля нашата Земя.
Не си я прави тя сама!"

А друг подхванал малко плахо:
"- Разказват, злият демон Раху
побой нанесъл на Луната,
та туй петно е синината!"

А трети, че: "- Когато Брама
създавал Рати, за да няма
от нея по-прекрасна дева
за брак със бога Камадева,
от шепа лунна пръст изваял
лицето й. И там, където
е гребнала дланта на бога,
тъмнее мракът през разтрога!"

"- От друго, братя, са петната,
засенчващи така Луната.
Отровата й е сестра.
Луната, нали е добра,
на свойта гръд подслон й дала.
И там, на нея, заживяла
отровата в дълбока яма.
И оттогава - казал Рама, -
чрез лунните лъчи отрова
изсипва се връз оногова
любим, осъден на разлъка!"

И тук приключва тази тема,
и друга тема се подема.

Но тъй като във "Рамаяна"
не бива нещо да го няма,
аз бих добавил, ако бях
и аз във тази нощ сред тях,
че Слънцето веднъж казало,
със цел само да се разхвали:

"- Е, няма друго като мен!
Щом светна - и е светъл ден!
Най-ярко, пламенно и мило
съм аз - най-славното светило!"

Но му отвърнала Луната:

"- Теб нещо те е заблудило,
че си най-славното светило!
Ти светиш само през деня,
когато и без туй е светло.
А я опитай, като мен,
нощта да преобърнеш в ден?
Тогава чак ще те призная!
То през деня - и баба знае!"

На Слънцето му докривяло
и толкова го доедяло,
че към Земята се навело,
едно таквоз, от бивол, взело,
и бам - Луната през лицето!

Та от това й е петното -
от цапнатото през челото!

Не съм измислил нищо сам -
това от татко си го знам!

/"Рамаяна" е преведена в стихове от Марко Ганчев/