автор: HAVA

Дулцинея?!
Ти ли го измисли?!
Казваш, че си Дон Кихот?!
Нещо май не се покрива –
в погледа ти – само похот...
А жена ти е до тебе,
кротнала се и мълчи.
Ти по мен изцъклен рееш
жадни, лакоми очи.
Аз неискам да те виждам.
Знай, че си говориш сам!
Лудост ли е, че обичам друг
и по сърце и по душа?!
Теб неискам да те виждам.
Знам, че много те боли :),
ала по-добре попитай
що жена ти тъй стои...?!
Май че тя е „Санча”-Панса -
знае що е любовта...
Ти ли тъй я урочаса
да си нейната съдба,
а пък мен да ме измисляш
цял живот, я не греши!
Дон Кихоте ненадминат,
виж, по пътя си върви!