Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 408
ХуЛитери: 3
Всичко: 411

Онлайн сега:
:: abonat
:: VladKo
:: phifo

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПомогнете, скъпи литератори
раздел: Разкази
автор: jurasik55

Радка - пиратка, Радка - тарикатка или Радка, която дирижира духовата музика в града


Никога няма да забравя моята комшийка Радка - винаги запряна от съпружеските си задължения и винаги отворена за всякакви отворени общества. Затова съвсем по своему - отворено и затворено, прие кончината на своя съпруг като своя отговорност.

Отворената и отговорност пролича още по време на погребението, защото още докато спускаха в гроба любимия и съпруг, тя съвсем отворено понамигна на някои отделни мъжки индивиди, дошли да изпратят в последния път своя приятел и другар. В неговите вечни времена.

Затворената и отговорност си личеше по черните дрехи, които беше взела назаем от една нейна приятелка - също отворена и затворена като нея, също вдовица и нейна сестра по оръжие. И двете съвсем затворено плачеха и се утешаваха взаимно.

На самото погребение присъстваха най-различни обществени дейци. И макар че покойникът беше най обикновен свирач на медна тръба в морският гарнизонен оркестър, едва когато почина (лека му пръст) общинският кмет се сети, че са братовчеди по майчино коляно. Заместник началника в полицейското управление е четвърти братовчед на жена му, а третият им братовчед по бащина линия е горски пазач. И така нататък и така нататък.

На погребението, освен целият морски духов оркестър, присъстваше и диригентът. Горкият човек - беше станал на деветдесет години и не можеше да се пенсионира, колкото и да желаеше, защото нямаше кой да го смени. Вдигаше диригентската палка и бавно се заканваше на онези, които от оркестъра искаха да свирят по-бързо - нали е погребение и всичко трябва да бъде малко по-бавно и тържествено.

Пред ковчега се изказаха доста влиятелни лица. Първи се изказа адмиралът на флота, който освен, че каза, че покойникът „беше много хубав човек", спомена и за неговият непостижим дан в развитието на морската духова музика. Втори беше кметът, но от всичко, което каза, никой нищо не разбра, но всички се разреваха от умиление пред кмета. Трети беше братовчедът от осемнайсетия брак на вдовицата, който започна речта си с „О!" и завърши с мълчание.

Накрая всичко свърши. Радка се прибра вкъщи и още много време прибираше в нейното напълно отворено общество всякакви опечалени и напълно затворени за съпружеските си задължения мъже. За Бог да прости.

Веднъж и дойде на гости самият адмирал на морската флота и тя напълно отворено го прие, като си сложи къса пола и разкопча едно копче от разтворената си блуза. А той съвсем затворено притискаше с колене адмиралската си шапка и не знаеше как да и каже, че ако съпругата му разбере за това посещение - ще му счупи тлавата. Макар и адмиралска, нали е глава...

Скъпи литератори, търся някой от вас да завърши този разказ, защото докато го пиша, умирам от смях. После, ако се получи сполучлив, заедно с вас ще го публикуваме в любимият ни сайт. Очаквам ви.


Публикувано от BlackCat на 09.08.2007 @ 11:54:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   jurasik55

Рейтинг за текст

Средна оценка: 1
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.09.2022 год. / 22:45:56 часа

добави твой текст
"Помогнете, скъпи литератори" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.