автор: ariel_b

Ти си толкова предсказуем,
че ми писва понякога.
Искам смешно и неразумно
да потичаме с вятъра.
Искам да си сплета косата
и венец да си свия.
Да намеря ручей в гората
и от дланта ти да пия.
Искам да си направим кораб.
Към залеза да отплуваме.
Да не познавам умората
и щурците да чувам.
Даже да си изгубя чантата
и навън да изляза боса.
Да съм ти важната тайна
и любимият ти въпрос.
И вместо да пиша стихове,
да разказвам приказки.
А най-вълшебните мигове
да се случат истински.