автор: jonkata

Не искам да залязвам бавно сред
празни думи, пошли обещания
и роб на твоята безпомощност
да бъда.
Не ме интересува, че летиш,
че плуваш или се катериш,
когато аз вървя, а ти подскачаш,
за да ме омаеш с новото умение,
дано не видя буцата, настръхнал,
единствено способен да цъфти в лъжите
страх.
Не ме интересува как живееш,
кога планираш да умреш.
Презрях езиците ти огнени
към мене плъзнали, с мечтите
във душата си, запазила ги бях
за теб.
От нея няма да те гоня,
тя сама ще ти посочи мястото.
... и спомените не изпращат
вест!