Стъпки от миналото...
отразяват се
в чашата с вино,
приближават
хипотетично забързани,
влажно – лилави,
преброяват маршово
ресните на здрача,
тъпчат клепачите
преди да заплачат,
застояват се в шарен,
въображаем сън,
без страх се насочват
към южната граница
на поредното лято
и фатално се губят
в пустинята на мълчанието.