автор: Tiranozavar

Съмнението, казва тя. И ключиците й стават все по-изразителни. Овалът на клепача покрива ириса, влагата върху зеницата трепва.
Нелепо, нали? Казва другата.
Кое е нелепо?
Целият ни свят, видян отстрани, от високо.
Отвисоко изглеждаме като мравки. Мънички черни точки.
Да.

Фрида и Сарра.

Фрида има дълга черна коса, дълъг нос, широки, плътни устни.
Името ти е скандинавско, а осанката испанска, казва Сарра.
Името ти библейско, душата ти млада.
И никога няма да срещна Авраам, на който да родя син. И да се кискам на Бог, скрита зад храстите.
Единственият присмех, който Бог е отнесъл.
Да.
Да.
Да се посмеем и ние.
Без болката в утробата?
И без убождането. И без две сърца от двете страни на диафрагмата.
И без втори мозък в корема.
И без бели дробове.
И без анус.
И без.
Кискай се, Фрида.
Кискай се, Сарра.

Сарра и Фрида

Сарра е с къса руса коса. Светли очи. Мънички устни. Като цепки.

Приличаш на риба. Толкова си мъничка, казва Фрида.
Единствената Божия твар, която не е спасена.
Не е качена в ковчега на Ной.
Не е.
Моето тяло, душата ми, устните ми, утробата ми, сърцето ми, вътрешната страна на бузите ми, влажната топлина под езика ми. За никого не съм спасена.
Само аз те правя реална.
Само ти.
С думите си.
С докосването.
С погледа.
Измисляш ме.
Фантазирам те.
Жадуваш ме.
Кучка.
Света Дева Мария.
Която не се е присмяла на Бог.
Не се е.
И не се е молила за син.
Каква ирония.
Божествена.


Сарра, Фрида

Сарра носи дълга бяла пола, бяла риза. Фрида носи черен панталон, черна риза.

Ин, казва Сарра.
Ян, казва Фрида.


С. Ф.

Ще се самоубия. Така пише на бележката, която Фрида намира в кухнята. Изписана е с молив. С нервен, остър почерк. Почеркът на Сарра.

Библейската жена ще се самоубива, казва Фрида.
И Бог никога няма да насели Земята със синове на Авраам, казва Сарра.
В Индия самоубийците се заканват.
На кого?
На човечеството. В Индия самоубийците оставят бележки със съдържание „И да не сте посмели да ме родите пак”.
Хитро.
Но душите не могат да се самоубият, нали.
Не могат.
Над всяка душа Бог е изпратил ангел, който я пази. Бди над нея.
Ангелът, пратен за моята душа, е сакат, опърпан, премръзнал гълъб.
Или лешояд.
Или врабче.
Или щъркел.
Или…


Ф. С.

Напускам. Това пък пише на друга бележка. Която Сарра и Фрида виждат на тревата. В парка.

Мъж или жена, казва Сарра.
Мъж.
Жена.
За кого е оставена тази бележка, пита Фрида.
За някой, който ще мине оттук.
За нас?
Прибери бележката.
Горкият човек.
Горкият.
Никога няма да разберем кой е.
Нито кого напуска.
Нас напуска.
Нас?
Да.
Когато някой напуска, той напуска всичко, включително и нас.


Обещай ми никога да не спираш да ми говориш, казва Фрида.
Обещавам. Дори и мъртва, ще продължавам да ти говоря от отвъдното.
Плашиш ме.
Ще избутам твоя ангел пазител и ще бдя над теб. Ще му обявя дуел.
Ангард.
Какво ще правиш, когато изчезна?
Ще отправя гореща молитва към Бог да спаси душата ти.
Когато се махна няма да имаш нужда от Бог.
И никой няма да ме чуе.
Никой.
Защото последните две сме ние.
И някой друг изписва тази дума в края.
Някой друг.
Думата е.
Думата ?

К Р А Й