автор: Rumen_ne

Е , нямам повече за губене ,
освен животата ми , посредством теб.
Ще те изгубя- то е животът ми , но ще те спечеля
!!Бъди сигурна!!
Всичко се обърка ,
наруши си ритъма ,
равновесието и отношенението едно към друго.
Повече от нещата придобиха парадоксален
смисъл и привкус...
Най- близките ми -
за мое неочудване ме продадоха.
Най- сърдечните
пожелания
(вечните)
се оказаха прокоби....
До утре няма да вярвам на утринността.
Пришълизмите в непрогубеността
са вечни , но не надмогменни.
Сега- ясно ми е -
какво ще ти е-думието- ................
Само , че за хубаво , или за още - по хубаво -
мен ме е вдигнал вятътърът
по искрените паважи на прахоляка
и нелъжата....
Самоотвержените ми крещения
се основаха необчути....
Тогава- аз за тях ли да съм тук....
Осмислих си страховете ,
реката , тъмността и висотата-
там ще ме търси НИКОЙ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Полусамоотвержеността-
да съм обожател на рижава птица-
се самостопи в нейното презрение ....

...Имам обятия , нямам мълвежи-
само един трън ми се ежи-
на собствената ми минала вина.,
Не е безкористно- тресенето ми е да е пористно -
бъдЕнето ми с ТЕБ,

Явно съм посмял да гяля глина ,
небила в ателие-
за тва е нужно битие
и питие....
Огментяваща , загиваща полисърдечнона стървотия-
умирия...
Забрави за тия.....
Аз съм порядъкът, аз съм дъждът!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Аз съм
до колкото поискам
твойта плът...............................
Крайно време е да се сетиш,
че не точно ти- светиш....

....Така е.. светя с само с твоята отраза....