На времиту, ут баба си тува гу зная,
ф Кратунци ималу мъже за приказ,
расказваши тя толкува умайну
какви били кратунскити кумити,
чи са захласвах унимяла пу мичтити
и се са питах: "Шъ ли да ги зърна,
пуне за малку?И къде сига са скитат?"
Пък тя мълчи, ни ще да ми утвърне...
Кугато след гудини, на мигданя,
Глигор ми речи: "Айди да са земим!",
мустак засука и приз кръста ма прихвана,
звизди видях (а знам, чи беши деням)
и рекох си: "Хич дажи да н мъ пита?
Най-посли ти са случи, Карамфило,
ей туй са вика истинси кумита -
виш, сичку живо как съ изпукрива
щом викни с зиналоту си гърлищи,
с пищоф щом гръмни, кът наточи ножа,
кат та изгледа свъсену пуд вежди,
кату намести ямурлук ут вълча кожа,
виш, сички погледа си свеждат...
Бях ногу млада - лесну мъ излъга:
кумита - вятър...Мътнити гу зели!
Се ду пулатъ ми!Живота ми съ стъжни!
По-смел ут негу е дури кузела!...