автор: vesben

Били ли сте деца? Разбира се, всички сме били. А обичахте ли да пускате хвърчила? Като дете аз много обичах тази игра. Моят баща отделяше от своето време, за да ми помогне да ги направим заедно, за което съм му много благодарен.
Освен това често ходехме заедно да пускахме хвърчилата. Той се радваше като дете заедно с мен. Веднъж даже ми донесе две готови, направени не знам откъде, но не бяха купени.
С какво запомняме своите родители? Не с парите, които са похарчили за нас, а с отделеното от тях време и внимание.
Който като дете е пускал хвърчило, знае много добре трепета да направиш нещо с ръцете си и да го издигнеш в небето. Да усещаш порива на вятъра, издигащ твоето хвърчило как преминава през връвта, с която го държиш и достига до сърцето ти.
Веднъж с баща ми направихме едно по-голямо. Отидохме на една поляна, близо до къщата, в която живеехме и го пуснахме. Времето беше хубаво, вятърът беше силен и хвърчилото се издигна. След това баща ми отиде по своите дела, а аз продължих да издигам хвърчилото. Когато връвта от кълбото свърши аз прибавих ново кълбо, което носех със себе си за всеки случай. Така хвърчилото колкото и голямо да беше се издигаше все по-високо и по-високо, докато заприлича на една точка, която накрая изчезна. Аз виждах само връвта, която излизаше от моите ръце и се губеше в небето. Но аз усещах моето хвърчило. По тласъците на връвта, които бяха толкова големи, че се уморих и я завързах към една фиданка, която се полюшваше с техния ритъм.
Странно и невероятно е това усещане - да стоиш с тялото си на земята, а със сърцето си да бъдеш горе в небето, заедно с хвърчилото да усещаш вятъра и да гледаш света с неговите очи.
Изминаха години и аз станах родител. Дойде време и аз да направя за моята дъщеря някое и друго "хвърчило". Може би те не са били толкова, колкото ни се е искало, но все пак имаме такива.

И така, когато някой ден, разтребвайки нещо в сърцето си, намерите някое хвърчило, останало от вашето детство, не бързайте да го изхвърляте. Изчистете го от праха. И ако нямате под ръка връв, усучете си една от вяра надежда, и любов. И ако нямате вятър, поемете дълбоко въздух, затворете очи и духнете върху него - силно и нежно. Тогава то ще се издигне, ще полети и ще ви отведе отново в Рая.