автор: pord

Моньо Лисков – Лисицата, важен свидетел по делото срещу престъпния бос Мето Прошков – Санмерсито, вече втора година не се явяваше да свидетелства. Вместо това пращаше на уважаемия съд медицински заключения, доказващи десетки тежки болежки, които го принуждавали да се лекува в далечни страни. Обвинението разполаташе само с една негова снимка отпреди две години, направена на китно островче нейде в Южните морета. Лисицата позираше в цял ръст по бански между две големооки блондинки с изключително интелигентни физиономии...
Един ден водещият прокурор прочете във вестника любопитен материал за мистерията на Мона Лиза. Белгийски лекар например открил у модела повишено ниво на липиди в кръвта. Някакъв ревматолог установил, че италианката страдала от хиперлипемия, причинена от преяждане и уседналост, пардон – заседяване. При това заболяване нивата на холестерола били много високи и предизвиквали странични ефекти. Лявата ръка на Джокондата била подута... заради натрупвания на подкожни мазнини!
Прокурорът поразрови из Мрежата и откри и други любопитни факти. Оказа се, че това не било първото заболяване на Мона Лиза. Екип от учени обявил, че устните й са така стиснати, защото се лекувала с живак заради сифилис, а от живака зъбите почернявали. Американски дентист обявил, че стиснатите устни са характерни за хора без предни зъби. Френски лекар твърдял, че Мона Лиза била частично парализирана, затова едната й ръка е отпусната, а другата – напрегната...
-Чудно как е останала жива, за да може Леонардо да я нарисува – рече прокурорът на секретарката си и двамцата доста се посмяха.
В главата на прокурора обаче се заформи хитър план. „След като по картина могат да се направят такива заключения, какво остава по съвременна снимка?!”, рече си той и нареди да бъдат издирени координатите на гореспоменанетите специалисти, за да им пратят по една снимка на Лисицата.
-Сега вече ще го изоблича, за смях ще го направя! – хвалеше се той.
След две седмици в прокуратурата пристигна писмо, адресирано до него. Цялото беше окичено с марки и печати и сърцето на прокурора рипна. С разтреперани пръсти разряза плика, извади писмото и се приближи до прозореца, за да вижда по-добре.
„А бе, будала! – направо започваше писмото без никакво обръщение, обяснение и подобни глезотии. – Как та не е грех да трошиш народната пара за таквиз екпертизи, изеднико?! Какво доказателство мо`ат да бъдат они пред независимио български съд, бре?
Кат научих к`ви ги вършиш, пратих моите ора да го намерят тоа Леонардо ли е, Леопардо ли е, Винчи ли е, Винце ли е, и да ми го довлекат жив-умрел на Каменарските острови. Рекох да му рекат, че че му изпием и винцето, и кръвчицата, ако не до`е да ме нарисува кат онаа кака. И то с таквиз болести, дето и дофторите ги не знаат! Па че ти пратим тоя портрет, па нека по него гадаат от к`во съм болен твоите професори и дръвници!
За смех щел да ме направи он мене! Ми аз че се прочуем по цел свет като Моно Лизо от Гран Каменария, а и ти покрай мене, бунако....”
-Боже, колко са прости българските мафиоти, Боже! – въздъхна прокурорът. – Даже не знаят, че Леонардо от векове е покойник!
Но после се сепна. В писмото пишеше – „Да ми го доведат жив или мъртъв!”
Че те като нищо можеха да го изровят! Трябваше бързо да предупреди италианските си колеги...