автор: jonkata

Виж слънцето, присмива ми се,
пали ми сърцето, а не ме издига,
попитах го:
– Защо така?
– Не мога! – рече.
– Човек с крака съм, не с крила!
Отварям си очите зорлем,
да не настъпя заек някой
тъй както си жумя.
– Не можеш! – чувам.
– Вечерях с него тука – отвръща ми лисица
със закачливи нотки във гласа.
Опашката й кърваво червена,
очите - бели, питам я:
– Защо така?
– В очите ми е вярата – отвръща.
– Опашката ми е следа…
еех, как догаряше в нощта
душата сива на вълка."
А на табела във началото
написал някой,
"Път към райската врата!"
Зачудих се, дали не сбърках
или уловка е това?
Прочете мисълта ми котка и
с птича перушина във гласа,
ми каза кротко:
– Не си! Това е точно вашата,
Райската земя!