Големият избор отворил очи,
пред своето безумие плаче,
а в него невидима сила мълчи,
под прага му ти си глупаче.
Шамар от невидима длан,
те хвърля в новия ден,
духът от незрима искра обладан,
създава свят от звезда окрилен.
Пиоскал си нещо от светлината,
получил си повече жар,
запалваш с мисъл искрата,
на утрин от кехлибар.
Тича умът ти напред към безкрая,
следват краката духът,
потънала приказка в цветна омая,
не ще я настигне грехът!!!