автор: alabam

Пристигна снощи изведнъж,
приседна на кушетката ми стара,
погледна падащия вънка дъжд
и каза : - Дай една цигара !

Димът обви красивото лице
и скри следите от безсъние и страсти,
а аз, загледан във изящните ръце,
смутено я попитах: - Как си ?

Изсмя се и ме стрелна с поглед уморен,
а болката в гласа И ме опари :
- Живея някак - ден за ден
с мечтите ти, кафета и цигари .

Безсънните ти нощи ме влудяват,
но всеки носи своят кръст - нали ?
Орисана съм да съм с теб до края,
и в радост, и когато те боли......

Целунах И ръцете мълчаливо,
тя пооправи мократа си блуза,
усмихна ми се тъжно и красиво
и се стопи в ноща
ТЯ - моята прекрасна Муза !