автор: marsi

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

Тя седеше скрита в сянката на ъгъла-удобно местенце,хем си невидим,хем всичко що става по две барем улици чуваш – къде клюка,къде разправия,къде седенкарско мероприятие...пикантии разни.А с тях изпълваше същността на живота си-сол и захар,и ако може черен пиперец,колкото по-люто,толкоз по-добре...долнопробно,вмирисано...супер.Очите й жадно проблясваха на лунната светлина-ех,да беше тукашна,как би я омаскарила само...и думички,дето си напасваха би и турила...ех,ама нейсе,далече е луната,далече...Пръстите й потръпваха в очакване,чак езикът я сърбеше.
Трак...трак...трак...неясен /засега/ силует се зададе по уличката на живота.Поредната жертва.Скулите й се изопнаха,предвкусвайки развръзката.Спомена за мириса на мастило и топла вестникарска хартия я влудяваше,а хонорарите...
При вида на жертвата оголи зъби,изви тяло,а косъмчетата по гърба й настръхнаха.”Да..това е.Сега”.
Щракване на ключ.Отсреща светна лампа.Тя се покатери и заби нос в стъклото.Ммм...облиза доволно устни.Ровенето в кофата за отпадъци вчера не даде резултат,но виж днес?!Спокойно можеше да се любува на чуждото пране,нищо че някои го наричат фетишизъм,брей,че научна дума,нямаше я в речника й,а и „там откъдето сме произлезли”нямаше да одобрят подобна постъпка.Но пък..старейшините и градоначалника да го...знаят какво,много пъти им го бе казвала.Очите й ровеха през пердето в стаята.Попиваха всяка дума,всеки жест...
Трак...трак...трак...нова жертва.Отново дебнеше в душите на хората...там,в тъмния ъгъл на улицата,наречена живот...
Съмваше се.Онези,дето снощи се прибираха по тъмно,кротко спяха със съня на невинните в леглата си.Някъде в безкрайността на тишината,яростно загледана в екрана на компютъра ,една всекиму неизвестна журналистка,забъркваше поредната си псевдожурналистическа,повече махленска помия...