автор: via

Един поет умира да се случи
на покрива случайно като гълъб,
в нощите му стръмно лаят кучета,
сутрин се събужда, пълен с въздуха...
И лятното небе го пренаписва,
а светлината пламва неизбежна –
един поет, една съвсем различна,
затрупана от върховете бездна...
В зелените очи на свободата
светят предпоследните възторзи...
Има ли убежище за някого,
или всичко е оголено и мокро?
Искам да си нарисувам видимост,
да си начертая хоризонти,
бедно ми е някак си и мидено,
тъмно ми е, тясно и затворено...
Скачам и изпразнена от себе си,
пренаписвам цялата история –
краят на живота е отвесен,
изходът е само вик нагоре.