автор: Lachistata

От всички звездобройци
най-лудия ще хвана,
онзи с втренчени зеници,
тих, безмълвен и отчаян.
Ще бликна в недрата му,
както се потича в камък.
Ще го налюбя
с цялата си страстност,
че сaм ще иска
звезди в краката му да падат.
Ръка ще пъхна,
най когато не очаква,
във ръката му
и винаги ще се усмихвам
гаменски очарователно.
Нехайно ще го разгадавам
и залез подир залез
ще го намирам изненадан.
Небето си ще сбърка мнoгoкратно
и погледът му ще се плъзга
по всичките душевни карти.
За него ще намеря
рядка мидена черупка,
тайна в джоба му ще пусна...
Ще му постеля ложе
най-копринено,
него само ще очаква.
Във всяко утро бързащо
ще го събуждам винаги внезапно
и с готовата закуска
ще му казвам:
Да се обича
не е никак страшно...