автор: Ray

В поляната се вие път, върти се като пумпал.
И връхчето му лятната й гръд одрасква.
От блясъка в зениците й трепва слънчевия купол.
Танцува на ръба му маранята сладостно по пладне.

С отсъстващ поглед, упоена с билки жажда
вълнува пелерината от макове и неузряло жито.
Нозете й топи в река от пчелен мед и козе мляко.
Потта й жъне и пресява в равно лятно сито.

Реката по канон клокочи шуплесто и страстно.
И негата на жилки с тялото на Струма се разлива.
Щурците се надвикват, докато брегът порасне –
да понесе вълните, пасажите от тъжни риби.

Магарешките тръни са застинала в гримаса лава.
От лани са забодените в гърлото му криви кости като китки.
Полека го залива тежък, душен залез.
Денят си тръгва благодатен, без бодлите.