автор: poki

Понеже ми омръзна да се пържа
безцелно край житейското море,
се хвърлих в него невъздържано,
без акваланг,без неопрен

А то,като родопска кърпа
-събрало всички цветове.
Към дълбините си ме дърпа,
към приключения зове.

От дядо зная-туй море
с измамна красота привлича,
затуй си рекох"По-добре,
на плажа му да се препичам."

Видях брега ,поех обратно
и плувайки назад реших:
"На плиткото е безопасно..
"Отпуснах се.. и тук сгреших.!

Усетих нещо дълго,обло
във тялото ми да се впива
и чух как някой шепне топло:
"Ти плувай , плувай....не е риба..".!?!?!