Боса във росата сутрин,
събирам
виолетовите точки
на тревата…
А кръвта ми в синьото си
е различна:
погледът ми – остър,
поривите все нагоре гледат.
Малко хляб,
от миналото пепел взех,
а ми е свидно,
тежат –
крилата ми са друга мярка.
Ще ги отстъпя
на душата си.
Тя може пепелта
да разпилее.
Познатите пътеки
също ще отстъпя!
Ще те постигна!
Високото не е стремеж…
…искам те – поличба!