автор: Gorqsht_snqg

На Роб, за който не плаках нито веднъж...

Очите ми – оловна безразличност:
застинали куршуми в кротка цев.
Как никога с най-простата логичност
не ги изстрелях в мен наместо теб!

Как цял живот от скръб не побеляха,
и спомена веднъж не им горча?!
От липсата ти тъй не ослепяха!
Не лепнеха от твойта тишина!

От болката, че май без теб не мога
веднъж не пожелаха да крещят!
И не настръхнаха от страшното ти сбогом,
за теб не заваляха нито път!

И ето пак че те прострелват сухи,
а моята душа сълзи мълви...
Остава най-очаквания спусък –

Научи ме как се плаче.Със очи.