автор: perlita

Фантазия, блян, жестокост и болка,
устните ти бяха
впиващи се в мен.
Януарската зима стана пролет тогава,
някой песни запя за мен.
Наслада, забрава, тъга и отмора,
ръцете ти бяха,
когато докосваха.
Нямаше нищо, което да значеше
повече някога.
Покой, сълзи и мечти
бях за теб.
Но кой от двама ни повече изгоря,
не признахме дори и сега.
Видях очите ти в последната ни нощ,
ти в моите се бе намерил,
а аз преди това разбрах,
че няма ме във твоите.
Това навярно ме накара
да помисля - не съм те обичала,
но защо умирах пак,
когато ме отричаше.