автор: algor

Какво ни грабва тъй и от земята ни повдига?
Какво ни кара да шептим в нощта старинни думи
от пролетната апокрифна книга,
да махаме с криле, да свирим като малоумни,
да се изкачваме по въжената тънка стълба
на някоя новородена мисъл, крехко чувство;
какво сърцата ни премята като гълъби
над всички покриви, антени и изкуства;
защо не стигат всекидневните ни жестове,
та се налага да разсичаме с ръка небето;
защо забравяме чадъра си и рестото
и пращаме по дявола бита и битието?
Не знам, не знам, но моля тази неизвестна сила
сред живите да ме държи, да ме закриля.