автор: gu6ter

бях от токчета звън
и на остра усмивка - ножа,
но не можех да съм
това сгърчено глождене
във сърцето на болката,
дето мрази да вижда възторга
във очи на хвърчило
и в душата на тръгващ си облак...
бях по много от "ще"
и от "може би", спряло по залез
във кресло от кармин,
в кринолин,разлюлян от кипариси...
и все още го мога
това непонятно обичане -
изгорено и огнено
във тебе се вричам...