автор: illusion

Слез, приятелко, от въртележката –
краят й е вързан в центъра.
Не изхвърляй миговете в пещите,
че на жаждата ти е подвластна срещата.

Спри, приятелко, чуй въртележката!
Нощни птици скитат из очите ти –
бялото се ражда заедно със светлото,
докато гнездят на границата песните.

Влей, приятелко, във въртележката
наниз – огнени пендари – обич.
Не посипвай с пепел в дланите ми нежното,
не разкъсвай впряговете на сърцето ми.