Сега съм малко късогледа
и се изгубих.
Над мен небето е приведено.
Ухае хубаво.
И всеки миг ще се изсипе
над мене лятото.
Събирам цветове от шипки.
Коси отмятам.
А погледът ми е премрежен.
Изтръпвам бавно.
И цялата небесна свежест
по мен остана.
По кожата ми се преплитат
следи от вятър.
Не ти ли хрумна да попиташ
дали ти вярвам?
Донесе ми небето в шепи
и ме целуна.
Не исках да съм нежна с тебе.
Останах будна.
А после ти събра звездите
и тихо тръгна.
Сега не знам кого да питам
защо се мръкна.