Викай Човеко, ВИКАЙ!
ТИХО ЧОВЕКО, тихо.
Черен камък топли реката-
шепа къпини са жажда
Викай ЧОВЕКО, викай!
Чужди хора ще чуят,
чужди съвети ще дават.
В твоя дом постеля ще бъдат-
в твоя дом ще си гостенин.
Свойта сянка
ще захвърли астмата
ще забрави за стъпките
калдаръмени…
“ех момиче”
Викай човеко…
тихичко.