не знам откъде си тръгнала
не знам и как си живяла
дали не си се влачила в търсене
на непресъхнал още кладенец
за да утолиш на времето жаждата
и дали не си страдала
когато пресичайки океани
под набеза гладен
на непонятни богове
си изоставяла децата си
а после за тях
си преравяла вековете
и си закачала
косите си по стърнищата
като пътеводни знаци
за идващите подир тебе
но пък може ти да си била онази
която тайно под кандилото
чела руни забранени
по пергаментите
откраднати от мъжете
не знам твоята история
но виждам жените край себе си
и разчитам в походките им тежки
всички акашови хроники
от ева велика човешка
до дъщерите на новата епоха
и облата форма на гените
ми подсказва колко дълго са валяни
между вълните на времето
за да добият такова съвършенство
че да мога да те разпозная
когато се оглеждам в огледалото
не знам откъде си тръгнала
нито как си живяла
но знам че с теб съм била в началото
непроявена гънка на дланта ти
семе в делвите с талия тънка
посявано в огъня
на милиарди залези
и пламнала днес знаейки
че аз съм ти - моята вечна прамайка