автор: pinkmousy

Когато падне мракът и тъмно е отвън,
там, в сянката, те чака - страхът във твоя сън.
Ти лягаш си спокойно, овчици си броиш,
душата ти обаче не дава ти да спиш.

Въртиш се из кошмарите - навред из таласъми,
крещят ти и полазят те, ти бягаш по налъми,
препъваш се в косите им, те падат и се чупят,
и чувстваш как от дните ти отчупват се минути.

Излизаш от гората им, попадаш насред нещо -
и ето я, с косата си - посреща те горещо.
Играеш шах с живота си, заложил си на черно-
косата е наточена, вратът ти е премерен.

Печелиш някак, странно, излизаш от играта,
но пътят ти нататък минава през гората -
край замъка на Дракула, сега е пълнолуние -
вампирите те чакат, обхваща те безумие.

Разпятието си стискаш, и бягаш ти по пътя.
Да пискаш ти се иска, но няма го дъха ти.
Достигаш до морето - изглежда ти спокойно.
Мираж е - под небето разтваря се пробойна.

И слиза на земята Зевс страшен с колесница.
И трима смели братя, и черен бляскав рицар...
Преследва ги ламята, и огън страшно бълва.
Отива си луната - Аурора я погълва.

Събужда те спокойно, погалва те с лъчите.
Отиват си косите и братята с ламите.