автор: ToZero

    Някога, преди много години, когато боговете все още живеели на високия Олимп, богинята Нике седяла на своя божествен трон и размишлявала. Тя не била доволна от това, че Атина Палада все повече изземала функциите й на богиня на победата, като напоследък тя сама награждавала победителите от войните.
Страхувала се да не би Зевс да я прати при боговете със западащи функции, което автоматично щяло да намали божествената й заплата наполовина. Тогава тя не би имала никакъв шанс да се омъжи.
    Дълго мислила Нике как да възвърне загубените си позиции и се сетила, че тя е не само богиня на победата, но е и богиня на спорта. Да, но никой вече не искал да се занимава със спорт. Всеки считал, че е под достойнството му да участвува в спортни игри, като можел да покаже способностите си в истински битки.
    Богинята решила, че спасението е организиране на истинска спортна битка. В нея трябвало да участват не само боговете и хората, но и всички същества, населяващи земята. И тя щяла да раздаде истински награди на победителите. А какво по-истинско от това да им даде всичко за което те си мечтаят.
    Извикала Нике вестителя на боговете Хермес. Млад бил той и красив и тя отдавна му била хвърлила око, но той все пътувал надалече и тя не успявала да остане насаме с него и да му се представи в най-добрата си светлина. Тя му поръчала да отиде при всички живи същества на земята и да ги покани в подножието на Олимп за най-големите и невиждани досега спортни битки. За да е сигурна, че той ще изпълни с радост поръката, тя му подарила летящи маратонки. Те били изящни, с кожа от саблезъб тигър и крила от птеродактил.
    Хермес веднага обул маратонките и захвърлил своите прости крилати сандали. Почувствал се окрилен и веднага хукнал да обикаля земята. Четири години той обикалял докато успял да извести всички.
    
    В уречения ден всички се събрали под Олимп. Боговете били отложили всички войни, за да присъстват на това чудо. Всички били тук и седели по трибуните по склоновете на планината.
    Състезанията започнали с летене. Първото било за най-бързо летене. В него се случил и първият инцидент. Една ламя, която от дълги години не била тренирала, толкова се задъхала в опита си да излети, че огромни пламъци започнали да излизат от устата й. Те подпалили гората и трябвало Богът на дъжда да се намеси бързо, за да не се провалят състезанията.
    Следващото състезание било за най-високо летене. В него орелът се издигнал най-високо – почти до върха на Олимп. Това силно разтревожило боговете, защото никой смъртен нямал право да влиза в божието царство. Имало опасност боговете да прекратят състезанията. Тогава богинята Нике побързала да обяви орела за цар на птиците. Тя му възложила всичката работа по наблюдението и управлението на птичето царство, така че на него не би му останало време дори да си помисли за божието царство.
    На следващия ден били състезанията по скачане във водата, плуване и гмуркане. Последвали състезания по най-бързо копаене на тунел, прескачане на дървета и огради и най-далечни скокове. Специално за воините имало състезания по най-добра стрелба с лък, мятане на копие и хвърляне на боздуган. Имало и юмручни битки.
    Последно било състезанието по бягане. Нике искала то да бъде неповторимо. Тя определила разстоянието за бягане да е 42195 метра. Така тя се надявала, че никой няма да запомни това число и никога това състезание нямало да бъде повторено в бъдеще.
    На състезателите били раздадени маратонки, като тези на Хермес, но без крилцата на тях. С тях щели да бягат леко и приятно. Тъй като всяко неповторимо нещо трябвало да си има и име, състезанието било наречено “маратон”, в чест на божествените маратонки, с които това състезание било осъществено.
    По-късно хората, на които състезанието много харесало, решили, че все пак и следващите поколения трябва да имат това преживяване. За да запомнят името и разстоянието, те построили селище, разположено на 42195 м. от Атина и го нарекли Маратон.
    В този маратон участвували представители на всички живи същества, населяващи земята. Повечето, които започнали състезанието, не успели да стигнат толкова далеч и се отказали.
    Но ето, че първите достигнали финала и настъпило време за награждаване. Богинята на победата разпитала победителите какво искат да получат като награда – щяла да им даде това, за което си мечтаят.
    Качили се победителите на стълбата за награждаване и Нике им връчила наградите. На първо място бил камъка. Той получил златен медал и дар – мъдрост. На второ място била змията, която получила сребърния медал и лукавство. На третото място бил човекът. За него останали бронзовия медал и свободата. На всички тях богинята дарила и безсмъртие, та вечно да я благославят.
    
    Разлютил се Зевс, като чул това. Светкавици започнали да излизат от очите му. Как може тази никаквица да раздава безсмъртие, та нали с тези дарове те ще станат по-висши и от боговете. Как ще ги накарат след това да им се подчиняват?
    Наградите обаче вече били връчени. Дори и Зевс не можел да ги отмени. Тогава той направил друго. С гръмовен глас той обявил, че от днес камъкът ще живее в неподвижност. Той ще събира вечно мъдростта, но няма да има уста, с която да я разгласи.
    Лукавата змия вече ще се движи само пълзейки по земята и всички ще бягат от двойния й език, защото остри зъби ще има и когото ухапе, ще умре. А за да живее вечно, тя ще изхвърля старата си кожа и ще я заменя с нова.
    Човекът ще бъде свободен да живее както реши на земята, но колкото години прекара на земята, десет пъти повече ще трябва да прекара в утробата на земята. През това време той ще усети мъдростта, събрана в камъка, лукавството, изхвърлено в змийската кожа и да осмисли грешките, които е допуснал от свободата си. Едва тогава той ще може да се върне отново на земята, като излезе от утробата на жената. Така той ще се чувства като новороден и ще може да изживее свободно следващите години на повърхността на земята.
    Казал това Зевс и моментално всичко се изпълнило.
    Все пак богинята Нике била доволна от своята дейност. Тя не знаела, че така поставя началото на олимпийското движение.


Тодор Захаринов