автор: adito

Огън блесна във полето –
страшна буря се задава…
Тежко става на сърцето –
пак реколтата остана…

Водопади скачат по небето,
трясък въздуха прорязва,
тъжно е сега полето,
сгушено във свойта пазва…

Гръм разкъсва тишината,
нещо слабо там мъждука,
сви се на кълбо душата,
гасне пак една светулка…


Аделина Григорова - adito