автор: dara33

Вълни на щастие усещаше всеки път, когато той беше вътре в нея. Сладко щастие, което не искаше да свършва. Надупи се към него, за да го усеща по дълбоко.

Телата (нощ шеста)


Всяка нощ различна, но в едно нещо приличаща си- ухание на любов...
Той бързаше, не обикновено, а с полета на влюбен лебед устремен към свойта любима.
Знаеше, че тя го очаква в тъмното и уютно местенце, където имаха право на отдаване на страстите си. Рая! Така го наричаха. И двамата. Рай под небето. И горещи адски нощи от пламъци на огнените езици на любовта и отдаването си един към друг и един в друг. Телата им изпитваха потребността на цвете, което има нужда от глътчица вода, и те си я даваха тази глътка...
Глътка страст, глътка любов, глътка топлина, приличаха на две намерили се тела и души, крещящи от нуждата да са заедно. И те крещяха винаги свободно и волно, когато бяха в рая под небесата. Летеше към своята пеперуда, която го очакваше топличка и искаща нежността му. Дори не купи цвете. Забрави за него в полета си към нея. Душата му пееше нестихващо и щастливо. Тя го чакаше, като светлинка в мрака. Светулчица, имаща нужда от топла длан, за да не премръзнат крилцата и. Светеше. Видя прозореца и почувства вълнението на шестокласник. Беше като влюбено момченце, а отдавна не беше момченце...Мъж! Усещаше се безумец, но нима има логика в най-нелогичното нещо на света-любовта? Не, просто изгони мислите си и изкачи стълбите на един дъх. Тя го чакаше. Странна и негова, негова и изплъзваща се. Отдаваща се и подчиняваще се. Сякаш тялото на нея изпитваше удоволствие да бъде обсипвано от допирите и целувките му. Така го усещаше, и в такива моменти не се питаше дали го обича. Чувстваше го с всяка фибра на тялото което му се отдавше всеотдайно. Поне в това нямаше как да го излъже. Влезе. Вратата отключена и очакваща допира на ръката му се отвори, и той влезе със стъпките на котка, ама хищна...готов да схруска нейното тяло. От любов.
Нямаше я. Не беше в стаята в любимото кресло. Тогава чу шум от течаща вода и разбра, че е в банята. Облиза устни като лакомник, който ще изяде най-вкусното парченце на света. Съблече се безшумно и отвори вратата на банята. Гола. С полюшващи се гърди, притворила очи, миеше косите си.
-Красива си- каза той.
-Дойде. Не чух, но те усетих.
Гласът погали ушите му. Тембърът на нейният глас беше като шепот на зелени треви, омагьосваше го. Приближи към нея.
-Нека аз да ги изплакна, може ли?
-Да, докосни и изплакни косите ми.
Той приближи и бавно започна да гали косите й, за да изцеди сапуна, който блестеше като дъга в тях. Той я изплакваше от бялата пяна, а тялото му беше прилепено към нейното. Усещаше влажното тяло, капките вода го правеха гладко и още по красиво. Капки светлинки, накацали като хиляди пеперудки по нея...Докосваше я. Когато сапунът се отми от косите й, тя отвори очи.
- Най-сетне мога да те погледна.
Целунаха се там, под падащите струи на водата. Усетиха вкуса на езиците си. Преплетаха ги в любовна игра. Той усети, че се възбужда. Голата плът му действаше като афродизиак. Обърна я към стената и зацелува мокрото и гръбче. Опипваше го с език. Пиеше капките вода и вкусовете на мляко с канела. Винаги имаше усещането че тя така ухае...опиянявше го нейната кожа. Всичко в нея го покоряваше. Всичко, даже белезите от детството, които носеше винаги, облизваше с удоволствие. Тялото й, обърнато към стената, очакваше неговото нахлуване в нея. Той проникна в нея сладостно и с желание. Първите тласъци бяха бавни, но ритъмът се засилваше, а тя стенеше от удоволсвието, което се разнасяше в нея. Вълни на щастие усещаше всеки път, когато той беше вътре в нея. Сладко щастие, което не искаше да свършва. Надупи се към него, за да го усеща по дълбоко. Той беше на предела на изливането на спермата си в утробата й. Едвам се контролираше. Когато усети нейното изсипване и свършване, той се изсипа в нея. С удоволствието на лакомник, който просто обичаше това тяло. После телата им се преплетоха в нежна прегръдка на благодарност и благодатно щастие, което може да се изпита при оня допир на плът, когато обичаш.
-Прекрасна си, и не искам нощите да свършват.
-Ти си прекрасен, защото ми даваш много.
После изплакнаха сапуна от телата си и прекосиха прага на банята. Тя щеше да бъде храм, защото в нея се бяха любили телата им.
После се отдадоха на удоволствието да се доксват и мълчат огряни от пламъка на свещи и блясъка в очите им. Виното им подейства освежаващо и тонизиращо след поредното сливане. Светеха от удовлетворение и наслада.
Той мълчеше. Гледаше жената.
Тя мълчеше. Гледаше него.
Само очите им говореха онова, което не смееха да признаят на глас.

Понякога е трудно да изречеш "обичам те", а то пари устните ти като гореща жар...



б.а. следва Телата /нощ седма/