автор: Gerlan

Един ден Луната решила да обяви съревнование, между всички звезди. Срещата се състояла в началото на млечния път. Условията били:
-Тази звезда, която пристигне-щастлива в края на пътя, ще бъде победител!
Събрали се всичките съзвездия, настанала суматоха, всички звезди искали да са първи и от вълнение станали по-ярки, без да знаят, че това е нормално. Малко преди да започне състезанието, две от тях се заговорили.
-Едната казала:
-Ти знаеш ли , че аз съм предпоследната звезда от опашката на Голямата мечка?
-Другата отговорила:
-Аз пък съм тази , която е зад сърцето на Вечерница.
Състезанието започнало, всички звезди се надпреварвали по Млечния път, само една от тях не бързала. Даже си говорила с астероидите, които срещала за разни космически мечти. Изведнъж тези, които летели, обръщайки се, назад я забелязали.
-Както се надпреварвали, се погледнали една-друга? Тя не иска ли да спечели, нищо , че е малка. Любопитството им надделяло и нали са звезди, суетата им прилича, спрели и я дочакали за да попитат? В този момент, Млечният път за миг станал розов, а Луната
усмихната, спомняте ли си тази хубава приказка деца, когато ръката на Мама ви гали…
Дочакали малката звезда, която била зад сърцето на Вечерница и я попитали?
-Ти защо не се състезаваш с нас, не искаш ли да победиш?
-Тя се усмихнала и отговорила, Вие големите много бързате и не слушате, условието на състезанието беше:
-Коя от Вас ще стигне щастлива до края!?
-Тогава всички звезди разбрали…условието, хванали се за ръце и заедно пресекли финала!
От този ден нататък и до сега, всички съзвездия се държат за ръце, за да са заедно, такива, каквито ги виждаме Ние хората. И тази Вечерница има сърце, ама го крие във себе си, в тази малка палавница, която понякога, само
във усмивките на децата си виждаме. За, какво ли мечтае Луна, която организира такива състезания...!?



28.07.07г.