автор: tsveti

И с роклята за-без-бельо,
огнено-оскъдна,
на тънки токчета
по очуканите павета
се полюшвам,
обезчестявана
от
при-свояващите
погледи
на
бачкаторите,
тийнейджърите,
костюмарите,
клошарите,
педерасите,
хамалите,
чекиджиите,
студентите,
уличните песове,
виещи като вълци по пълнолуние,
darling,
когато
безсрамно-високомерна
като френска кралица,
ги оставям
с потни ръце и
издути панталони,
до-ближ-а-вай-ки
наелектризирана като торнадо,
проклетия
ъгъл
на
целувките
дето
всеки
ден
се
срещахме…
За обяд