автор: pavli

Все такава да ме помниш –
още непогалена от слънчево събуждане,
тихо приютила нежен дъх във шепите ти...
Неизречените думички да са напътствия
в дългото пътуване към себе си...
Да не сменя времето посоките...
И усукано, въжето–спомени
тягостната примка да разхлаби...
Стълбичка да стане за промените...
Чакам те в оранжевото зазоряване...