Уморих се да бъда различен,
различ`ен, разорен и безбожен,
в моя делник, до болка безличен,
унижен и единствен възможен.
Уморих се да чакам “Пришествия”,
"Светло бъдеще", в райски премени,
земетръсно душеразместване
в душевадно страхобезвремие.
Уморих се да бъда махало
между две времевселени-
запокитено в минало Станало
и мъртвородени Промени.
Уморих се от лица уморени,
уморих се от думи неказани.
Две ръце,с две несрязани вени,
се издигат молитвено,ненаказани.