автор: djungla

* * *
И.
И са.
И са плъзнали.
И са плъзнали хора.
А е слънце.
И въздух.
И пролет.
И са плъзнали хора.

Днес гледам хората в гръб –
крача след тях, не говоря. Зная, че
срещам ли хората в гръб –
значи нататък са тръгнали,
гледам ли хората само във гръб –
значи е вярна посоката,
виждам ли хората само във гръб –
значи живея живота им…

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Ти си виновен, че пусна конете ми
днес да препускат на воля,
виж как са хукнали – диви и жадни –
тичат и търсят любов…
Тичайте, тичайте, мои коне! –
искам към тях да извикам,
тичайте, тичайте, мои коне,
мои коне от сърцето ми бликнали !

Ти си виновен, че пусна конете ми,
как да ги върна отново,
как да догоня гриви разпуснати,
дъх и любов да затворя …
Тичайте, тичайте, мои коне,
мои коне от сърцето откъснати,
нека мъниста от тази любов
по земя и небе да се пръсне!

Ти си виновен, че пусна конете ми…
Днес са щастливи и волни.
Сбогом, коне! И не се връщайте!
Зима е. Пусто. Наоколо.

И са плъзнали хора.