автор: Daphne

- Чао мамо! – изфъфли Марги, дъвчейки огромен сандвич.
- Марги, внимавай! Оценките ти стават все по-ниски! Ако продължаваш така можеш...
...не, всъщност не можеш да отидеш на поправителен.
Марги се стъписа. Не бе чувала майки й да говори така. От миналата година все я заплашваше с поправителни.
- Хей, това е добра новина. Амаааа... дори да имам само двойки ли? – момичето вече предчувстваше, че има нещо гнило в тази работа, но не знаеше, че това ще промени целия й живот.
Майка й въздъхна. Изгледа Марги изпитателно, на няколко пъти отвори уста, но нищо не каза. Сетне си пое дълбоко дъх и най-сетне проговори:
- Ти си вече голямо момиче, можеш да поемаш отговорности. Трябва да ти съобщя нещо важно. Надявам се да приемеш тази новина отговорно, като дете на твоята възраст. И да не преставаш да учиш уроците си! Въпреки че няма опасност да те пратят на поправителен.
- Добре, казвай вече, какво има! – Марги вече се изнервяше. Нямаше търпение да разбере каква е тази важна новина.
- През коледната ваканция се местим в Италия! От събота тръгваш на интензивен курс по италиански, които вече неотменно ще ти трябва. Сега тръгвай на училище. Не искам да те задържам излишно. – Майка й избъбри това толкова бързо, че Марги нямаше време да го осмисли.
Марги излезе навън и хлопна вратата. Дъвчейки сандвич, тя се отправи към автобусната спирка. Докато чакаше автобуса и дъвчеше сандвич, тя се опита да предаде смисъл на думите, изречени от майка й. В Италия... Марги отиваше в Италия. Сега трябваше да реши това добра или лоша новина е. От една страна нямаше опасност да отиде на поправителен като някое неграмотно отроче, а освен това нямаше защо да си притеснява че в момента по български и литература е най-зле. Все пак това нямаше да й трябва в чужда страна. Но от друга страна интензивния курс по италиански никак не й звучеше добре. Английски, немски а сега и... италиански?! Трети език, при положение, че на другите два изкарва само 3 и 4?! Положението хич не беше един розов рай. Не си представяше как само след три месеца вече ще може да говори перфектно италиански, че да разбира всичко в италианското училище, където сигурно щеше да има само двойки. Освен това я имаше и Кристина. Двете бяха се сприятелили още в първи клас и оттогава бяха първи приятелки. Марги не си представяше как щеше да й каже, че се мести в чужбина, откъдето почти нямаше да може да й се обажда.
Мислите на Марги отхвърчаха нанякъде щом дойде автобуса. Тя се качи, седна някъде и се загледа през прозореца. Само след три месеца гледката щеше да е съвсем различна. Как ли изглеждаше Италия? Колкото и несгоди да й носеше тази страна, все пак бе любопитна как изглежда. Дали там щеше да има приятели? Или, което беше по-вероятното, никой нямаше да разбира какво говори, всички щяха да я гледат като чужденка.
Автобусът спря пред 151во училище в столицата. Марги слезе от автобуса и се отправи към класната стая, към първия час, който й предстоеше, към един кошмар...
Щом влезе в класната стая, чу радостен вик:
- О, Марго, как си? Много си подранила днес! Хайде, приготвяй се, че първия час имаме БЕЛ! Трябва най сетне да изкараш добра оценка! – най-добрата й приятелка – Кристина – стоеше насреща й, лъчезарно усмихната.