автор: vesben

Отдавна, много отдавна още преди сътворението на света имало една голяма ярка звезда. Само тя, Вселената и нищо друго.
Ще кажете: “Защо, как се е появила ?” И аз не знам, но така било.
Висяла си ей тъй звездата дълго време, но й станало скучно и тръгнала да си търси компания.
Прекосила огромни разстояния с тази надежда, но нищо. Нямало никой друг освен нея. Изминали стотици, хиляди а може би и милиони години. Години на самота и безкрайно търсене.
А звездата била много красива. Нейното пурпурно сияние преливало във всички цветове на дъгата. Силата на нейната светлина и топлина достигала и до най-отдалечените кътчета на Вселената. Но тя била сама.
Загубила звездата надежда да срещне някой друг по своите пътища и си казала:
-Какъв е смисълът от моята красота и светлина, когато няма кой да я види ? Какъв е смисълът от моята топлина, когато няма кой да я усети ? Какъв е смисълът на моето съществуване?
Тогава я налегнала тъга. Не знам дали тъгата й била толкова голяма или желанието й да не бъде сама било толкова силно, че тя ИЗБУХНАЛА. Според някои теории това бил Големият Взрив.
И дала звездата живот на много други звезди, които образували мъглявините, галактиките и планетите. На една от тях ние седим и четем тази приказка. Но звездите вече не били сами. Те си създали съзвездията, имали си планети около тях. Имало за кого да светят. Понякога някои от тях избухват, но това е тяхна наследствена черта. Те също искат да създадат своите светове.

Ето така се е родил светът. Но не е важно само как, а ЗАЩО.
Според мен от неизмеримата нужда да не бъдем сами, да има за кого да светим и кого да сгреем с топлината си. Неща, които в най-голяма степен определят смисъла на нашето съществуване. Понаредил се светът и нещата се успокоили. Мислите, че това е краят на приказката, но не.

Знаете ли, че звездите могат да танцуват? Да, те обичат да правят това. Представете си колко скучно е да стоиш на определена орбита хиляди и хиляди години. Да крепиш гравитационния баланс на света и да помагаш на астролозите да изчисляват нашите хороскопи. Ето защо понякога, някои от тях, които не са “на дежурство”, тихичко се отправят към някое по-закрито място на Вселената, за да не ни притесняват с техните занимания. Те оставят само част от своята светлина на небосклона за да си мислим, че все още са там. Те са тактични. Знаят, че ако видим това ние много ще се притесним. Ще търсим научно обяснение на този факт и няма да можем да го намерим. А те просто искат да потанцуват.
И така – започва техният танц. Невероятна феерия от преливащи се светлини и цветове в дълбочината на безкрайния Космос. Танцуващи звезди... Трудно е да се опише. Това е едно от най-красивите неща, които човек може да си представи. Не вярвате ли ? Опитайте, не е толкова трудно. Вечер, загледани в звездното небе, просто затворете очи и си го представете. За тези, които се съмняват аз имам истинско доказателство. Всички сме виждали през нощта “падащи звезди ”. Звезди, за които се говори, че ако ги видим и си пожелаем нещо, то ще се сбъдне.
Те не са нищо друго, освен такива, които увлечени във вихъра на танците са се поотделили малко или просто бързат да се върнат на дежурство. Тогава те попадат под нашия поглед.

19.05.2000 г.