автор: Hemu

Резливо вино пием на раздяла.
Ти режеш повече, от теб горчи.
Цигарата ми бърза да догаря,
последната, преди да заболи.

Превърна ме в свое ежедневие
реши, че трябва да ме нараниш,
обидата за теб бе миг спасение.
Душата ми използва като фиш.

Спечели ли, достигна ли успеха?
Доказа ли се пред света чрез мен?
Облече ме, съблече, като дреха
която сменяш често, ден след ден.

Макар да ме боли, не съжалявам
ти нужен беше, за да ме спасиш …
Научих чувствата си да стаявам,
подготвена, че ще ме нараниш.

Не нося в сърцето гняв, омраза,
залагаш на това, да бъда строга ...
Не си познал, до там не ще да сляза,
не ме вини, дори да заболи, не мога.

02.02.2007г