-Слънчице, здравей!
Ти защо така от високо
светиш на нашата Земя?
питало детето в заранта.
Чул неговия глас Слънчо и
отговорил в този ранен час:
-Миличко детенце, сладичко
момченце светя- отвисоко
над земята, ако приближа
може да я изгоря, силни са
лъчите ми дете, ти момченце
дето питаш и ми казваш всеки
ден:-Слънчице, здравей!
И момчете се засмя, мислено
целуна Слънчо, че разбра
Той защо ни свети отвисоко,
че обича си личи нашата Земя!