автор: nikoi_1

Обичай ме като пролетно слънце,
като пътя си морният пътник!
Животът е житено зрънце,
покълнало между вчера и утре.

Вземи шепа обич от лятото-
на годините, шеметно сини!
В бяла кърпа и шарена ракла ,
от спомени, я прикътай до зимата

на сурова самотност студена,
на пряспа- забрава коварна!
Любовта ни тогава ще светне,
любовта ни, единствено вярна,

като тиха икона от ъгъла,
като биле китки на Цветница.
С любовта и в смъртта ще пребъдем,
претворили и края във вечност.