автор: rajsun

От всичко имам за двама.
Някои неща за трима.
И колкото повече давам,
толкова повече имам.

Плащам, каквото съм длъжен,
с моя живот и време.
Тръгна ли си – не лъжа! –
нищичко няма да взема.

Ще ме прегърне земята,
като най-мило другарче.
А слънцето е сълзата,
която ще ме изплаче.