автор: venara

Ще дойде следващият дъжд, ще завали,
на кестена листата ще окичи.
Дори и най-ужасните бодли
добри ще станат, празнични, различни.

От билките ще плисне аромат,
небето ще прегърне и земята.
Ще бъде светнал делничният град,
елмази ще са локвите в земята.

Забравила за всякаква вражда
във мокрото пространство ще се гмурна.
навярно ще те срещна във дъжда
и лудо пак към тебе ще се втурна.

Ще бъда гола. Само по вода.
Ще бъда крехка и съвсем прозрачна.
А ти ще ме завиеш със листа,
ще ме прегърнеш, за да не заплача.

А кестенът щастлив ще ни поръси
със белите уханни цветове.
И дълго ще рисува във съня си
жена в дъжда. Прегръдка. И небе.