автор: kiart

Този малък театър отдавна е пуст.
В него никой отдавна актьорски не плаче.
Никой в този театър не е бил Исус,
някой кръста му мъкне все още обаче.

От театъра малък с кръчмарски обков
тръгват малки актрисите, страшно спасени
от усмивки, надежди, голяма любов
и усещане, че са добре осветени.

В този малък театър с кулиси от прах
и актьорите блъскат се, странно спешени,
да запазят първичния сигурен страх
от един режисьор с нерешими проблеми.

Този мижав театър е бивш Колизеум
на Ахил и на Дон Кихот. Потни сражения
импотентно музеят се днес пред музеите
и нелепо звучат в него сто откровения.

Колко рокли и роли дълбаха по сцената,
колко пъти от гроба надигна се Чехов
и си тръгна усмихнат. Крещят мизансцени
и витаят зад дъното намеци брехтовски.

Мой мъничък театър, отдавна си пуст.
Никой нито се смее в теб, нито пък плаче.
Никой в тебе, театре, не е бил Исус,
но пък среден пръст всеки надига днес - грачейки.