автор: katbalu

Стоиш, димиш със старата лула
и питаш се:тя кръст ли е, или е котва?
Душата ти привиква със брега,
тъй както кучето със котка.

Стоиш настръхнал див и лош,
земята долу сякаш те люлее,
пазари, банки глъгнаха до грош
валутата за старост да те грее.

И ти стоиш и чудиш се дали
това е кръст или е тежка котва?
Окото на лулата ти мълчи,
душата ти е в буря лека лодка.....

И ако някой ден камбана тъжно бий
и гларуси навън ако заграчат,
ти, пътнико за малко спри!
Чуй как вълните за моряка плачат!