автор: nikoi_1

“Това е новото,което ме възспира,
да не пробия своя слепоочник...”
Н.Вапцаров.”Писмо”

Кое е новото, поете,
което днес да ме възспира
да не пробия своя слепоочник?
Какво срама ще трансформира
и накъде ще заклокочи?

Борбата, казваш, е епична...
Отлично!
Значи бил си личност!
Но днес това е нелогично -
да бъдеш личност
е безлично.

Лицата долу!
Да живее маскарада!
Ура! Започваме парада
с молитви,
клетви,
а-на-те-ми...

Антени
ражда нашто време-
,приемници
с бушони изгорели.
Спрели
са стрелките на годините-

четирдесет,
и петдесет ще минат.
Ще гинат
живите, защото
Мойсей е автор на сценария.
И до последния,

живял в Египет,
кръгът
ще бъде вечно същият.
Над къщите
се спуща мрак.
Забива се

в очите на убитите,
на ситите,
на праведните
и честитите;
на живите, на гладните
и на недоубитите.

А после
идват и мечтите
със едрите звезди
над Фамагуста
и “мачтата помахва над водата”,
като...ръката на удавник!

Да,живяхме славно -
“ като животни
в клетка...”
Но отметка
нова ще отворим -
Ден Втори!

Мойсеевият
кръг ще се повтори,
защото чувам
в коридори, в зали,
в надгробни песни
/и естрадни/

едни и същи
хули и закани,
едни и същи
обещания;
и все патрициите сочат: “Долу!”-
със палеца дебел и къс -

“Мъст!”

С ръце разпънати
и слаби,
на гръб с нелекия
си кръст,
Човече Божи,
не забравяй:
Търговците
останаха с народа
и нов му сочат Ханаан!
Прости им, Господи!
Прости им, Боже!
Без тях какво ще бъде
Твоят Храм?!