“Краят на света няма да бъде утре”
Тит Ливий
Трябва все някога и аз да мога,
разрухата, а след това градеж...
Язвителна усмивка – превъзмогната.
Болезнено - безспорно, но пък виж:
Върхарите на еловите клони,
акацията китна пак цъфти.
Напред реката, туй безспорно е,
а не назад, назад не се върви...
Изгрява слънцето – начало на деня.
Проплаква пеленаче – нов живот.
Отново се разсъмва, след това
светлее ден, надежда за възход.
Лозницата изпънала ластари,
единствено нагоре се стреми.
Дъбът и той, макар и с клони стари
авлига пойна в тях ще приюти.
Забързано, задъхано, стремящо...
(апатията е убежище за слабите)
Безкрайният стремеж, изграждащо...
(разделите са старт за нов летеж)
А колко много, много пътища ни чакат,
въпроси трудни, ала не и непосилни...
Ядрото на желанието щом е цяло,
ще можеш – краят е едно добро начало!