автор: sinyo_dihanie

Весел Коледен бал! Полюлеите грееха.
Песни, танци и смях. Сънни страстите тлееха.
Малки светли звезди във очите ти блесваха.
Глъч и радостен шум покрай нас се размесваха.

Весел Коледен бал! За ръката ме хвана
и на дансинга в мрак затанцувахме двама.
Песента си припявях, ти в прегръдка стопи ме.
Аз омаяна шепнех без да спра твойто име.

А след бала навън под завесата снежна
ти целувка дари ми плахо-питащо-нежна.
Със ръце те обгърнах и с целувка отвърнах.
В тази нощ любовта в наш`та улица свърна.

Във света необятен бяхме двамата само!
Аз мечтаех-сънувах върху твоето рамо.
Под луна и звезди устни парещо впивахме
и любовен абсент в малки глътки отпивахме.

... И снегът все валеше, а небето се смееше.
Снежно-лунна нощта над главите ни пееше.
Твоят огън стопи мой`та плахост тревожна,
а сърцето откри любовта невъзможна!